"На църква"Na tsrkva
"На църква"
Тишина. Бледа светлина по стените съдиите духовни осветява. Тамянът, тоз поробител на волята, сетивата ми изпълва. Около мен фигури, потънали в молитви дълбоки. Коленете ми неусетно се сгъват. А очите ми, отново приковани. Към блестящата икона. Ала дали нея виждат или теб? —Не зная. Свята, но от грешник издялана. Майка на Божие чедо. Източник на Любов плътска. Сълза пада, по лице сгърчено. Ръцете треперят, но бавно се кръстят. Челото ми смирено, страстно пробва, да се допре. Целувам плахо изкривената, безгрешна ръка. По устните ми суровото осветено дърво и нечиста земна кожа. ... Този път не съм тук да се моля, да взимам и да грабя. Искам само да кажа, Благодаря.
На църква
Тишина. Слаба светлина на стените осветява религиозните съдии. Тамянът, този, който контролира волята, изпълва моите чувства. Около мен има фигури, потопени в дълбоки молитви. Коленете ми се сгъват без да усетя. А очите ми, отново са приковани. Към сияещата икона. Но дали я виждат или теб? —Не знам. Свята, но направена от грешник. Майка на Божието дете. Източник на физическа любов. Сълза капе, по лицето, което е сгърчено. Ръцете ми треперят, но бавно се кръстят. Челото ми е смирено, с голямо желание опитва, да се докосне. Целувам срамежливо изкривената, съвършена ръка. По устните ми е необработеното осветено дърво и замърсена земна кожа. ... Този път не съм тук, за да се моля, да взимам и да грабя. Искам само да кажа, Благодаря.